„Руслана Гретел или За многоточието на акта“ – извадка
Никотинът е един от малкото естествени алкалоиди, които съществуват в течна форма и много бързо се абсорбира в дробовете, през кожата и храносмилателната система. Едно „дръпване” на цигара води до измерими концентрации на никотин в мозъка, буквално за няколко секунди. Средно изпушването на една цигара се състои от 9-10 „дръпвания”, така че пушачите на една кутия цигари дневно получават около 200 дози никотин.
Никотинът е уникално вещество, заради това, че притежава клиничните ефекти на стимулантите и деперсантите в зависимост от часовете на деня. Сутрин никотинът има тонизиращо действие, докато през втората половина на деня действа като леко успокоително средство.[1]
(точка четвърта) Цигара-та
Руслан седеше спокойно сгушен между шестте страни на своето си кубче пространство. Раменете му се опираха в двете стени, а дупето му притискаше пода. Тъмнината на утрешният ден бавно се провираше през процепите на отсрещната плоскост. Не се чуваше нищо освен шуртенето на кръвта по кръвоносните му съдове. Очите му спокойно се блъскаха в стените и подскачаха насам-натам. Ръката на Руслан безтрепетно държеше една цигара. Огънчето просветваше ярко на всяко дръпване, а след това бавно замираше в унес. И така до следващото вдишване на никотиновата феерия, която сластно поглъщаше цялата стая.
Навън бе зима. Декември месец. Коледа. 2005 година. Сам. 25 декември. Зима. Да. Коледа. Лед. Сам. Малко преди 2006 година. Вътре. Руслан е сам.
През тази година му се бяха случили толкова много неща. Не. Не му се бяха случили, той сам си ги случи. Тази Коледа за него бе, Коледа за равносметка. Вярно е, че равносметките е редно да се правят на Нова година, но… Те колко неща не са редни.
Тази година Руслан разбра, че човек може да обича.
Тази година Руслан разбра, че чувстването му е присъщо.
Тази година Руслан разбра, че болката е само за онези, които не могат да усетят другото.
Тази година Руслан разбра, че не е щастлив да е това което е, и че на себе си сам не си стига.[2]
Тази година Руслан разбра, че слънцето изгрява не от изток, а от страната на сърцето.
Тази година Руслан разбра, че небето няма цвят – то е прозрачно, за да може да виждаме Оня – там горе.
Тази година Руслан разбра, че думичката „любов” не се пише с „ф”, като фалшива, а с „в” като велика.
Тази година Руслан разбра, че момичето, което заряза преди една година се е самоубило.
Тази година Руслан разбра, че да плачеш не е грях – грях е да не го правиш.
Тази година Руслан разбра, че летенето е реалност, но за него са необходими двама.
Тази година Руслан разбра, че не е различен, а просто заличен.
Тази година Руслан разбра, че любимото му безалкохолно е „Кока кола”.
Тази година Руслан разбра, че комплексите, насадени от детството му, могат и да не му пречат – зависи от него самия.
Тази година Руслан разбра, че ще стане герой на книга.
Тази година Руслан разбра, че няма пространство – има само „Нищо”, в което самите ние сме всичко останало.
Тази година Руслан разбра, че трептенето на пърхащите криле на пеперудите може да се докосне, важното е да го осъзнаеш.
Тази година Руслан разбра, че си е изкълчил крака.
Тази година Руслан разбра, че водата не може да измие каквото и да е – тя само отмива.
Тази година Руслан разбра, че докосването е най-великото нещо на света.
Тази година Руслан разбра, че желанието му е по-силно от това на когото и да е друг и неговото желание е „да бъде истинно” – каквото и да е.
Тази година Руслан разбра, че сезоните не се менят, менят се очите ни.
Тази година Руслан разбра, че когато не миеш чиниите редовно, те плесенясват.
Тази година Руслан разбра, че облаците са като хората – всеки от тях търси своя облак, за да могат заедно да родят своята светкавица.
Тази година Руслан разбра, че цигарите раждат най-красивите димни картини, които никой не би могъл да нарисува – нито с думи, нито с четка.
Тази година Руслан разбра, че преди частицата „че”, не винаги се пише запетайка.
Тази година Руслан разбра, че няма степени като красиво, по-красиво и най-красиво – има само чувство.
Тази година Руслан разбра, че полът е най-незначителната характеристика на човека.
Тази година Руслан разбра, че актът, какъвто и да е, винаги завършва с многоточие, за да може някой друг да го продължи.
Тази година Руслан разбра, че топлината не е физично явление, а усещане.
Тази година Руслан разбра, че не е на себе си, а на другите.
Тази година не е на себе си, а на другите. Не на себе си, а на другите. На другите, а не на себе си.
Поредното вдишване на цигарения дим. Никотиновите кълба бавно изпълниха устната му кухина, след което се запързаляха в удивителен танц по трахеята. От там право в алвиолните капани на белите дробове. Миг. И всичко се повтаря, но в обратен ред. Цигарата привършваше. Ръката на Руслан, бавно потреперваше от вибрациите на тялото му. Това беше последната цигара в живота му. Защо и за какво е без значение. Съществеността се състои в акта. С всяко вдишване и издишване на дима на последната цигара, Руслан се опитваше да се потопи в истинската магия на никотина. Защото… тази година бе разбрал, че единственият начин да успееш да преживееш „нещо”, а не просто да го преодолееш е да го изживееш в пълния смисъл на думата. Ръката на Руслан натисна остатъка от цигарата в стената на стъкления пепелник. Вече нямаше светлина в стаята. Имаше само дим. Главата бавно се отпусна назад и започна да се блъска в ъгъла на стаята.
- не искам да съм сам.
Тези думи прозвучаха тихо из устата на главата. Носът издиша никотиновите остатъци. Сърцето се сви за пореден път. Кръвта пое по познатите пътища. Лимфата продължаваше да гали стените на кръвоносните съдове. Епителната тъкан тръпнеше при всеки полъх на въздуха. Ръцете скубеха спокойно тишината. Подът придържаше тялото да не пропадне. Безцветното попиваше всичко. А наоколо танцуваха всякакви клетъчни структури – все пак беше Коледа.
Само в другия край на стаята едно малко звучно име не искаше да знае, че е Коледа, защото се чувстваше само.
Михаил-Мария Фисто
